Ще му помогнат да отстоява границите си и да се защитава
Снимка: Shutterstock
Лозунгът от близкото минало „Възрастните трябва да се уважават“ все по-често се превръща за съвременните деца в спорно твърдение с въпросителен знак на финала. Как да научим малките хем да отстояват собствените си граници, хем да пораснат възпитани хора?
„Възрастните знаят по-добре“, „слушай старите, те няма да посъветват нещо лошо“ – тези твърдения не намират популярност не само у бунтуващите си тийнейджъри, но и у техните родители.
Самата аз се замислих над темата за уважението на по-възрастните след една едновременно сериозна и куриозна случка. С моето 5-годишно на излизане от детската градина обсъждахме защо е прието да се отнасяме уважително към възрастните хора. Аз му обяснявах, че по-големите имат по-богат жизнен опит, натрупали са много знания и умения, затова могат и да дадат ценни съвети…
В този момент минавахме покрай барче, където си „почиваха“ местните пияници (според мен – още от сутринта), хора, все на преклонна възраст. Един от тях дрезгаво викна нещо (напълно добродушно) по наш адрес, но контрастът с думите, които излязоха от устата ми бе ослепителен… Какъв ли пример дадох току-що на детето, на какво уважение го научих?
От една страна е очевидно, че не трябва да се вслушваме във всички думи на всички възрастни. От друга, не би ми се искало детето ми да порасне грубиянин.
Моите размишления родиха пет „златни“ правила, които разпечатахме и закачихме на видно място вкъщи. Ето ги и тях:
1. Възрастните грешат
Да! Това е първото и най-важното: възрастните могат да бъдат опитни, мъдри, умни, но въпреки това да правят грешки. Да започнем с малките неща: възрастните (дори и учителите!) могат нещо да забравят или да сбъркат. Помня как до припадък спорихме с детето за някакъв маловажен, но очевидно грешен факт, чут от госпожата в детската. Моите аргументи и всесилния Гугъл се разбиваха в непоколебимото като гранит детско „но ГОСПОЖАТА така каза!“ Да го убедя ми костваше много.
Също така възрастните могат да постъпят несправедливо – да се скарат тежко или да сбъркат в дадена ситуация.
Обяснете на детето, че всички грешат – по-важното е да си признаем и да поправим грешката си.
2. Правилата важат за всички
Всички живеем в едно общество и следваме определени правила. В детската градина, училище, в извънкласните дейности и когато сме на гости. Възрастните имат своите пълномощия, но това не притежават абсолютна власт.
Важно е да обсъдите с детето какви права и задължения имат преподавателите, лекарите, треньорите и другите възрастни в живота му.
3. Правото на „не“
Всеки има право да казва „не“, дори детето на възрастния. Това не отменя необходимостта да се придържаме към правилата, също така понякога „не“-то може да има доста неприятни последствия. Но въпреки това да се казва „не“ е разрешено и понякога е необходимо.
4. Вежливостта не означава покорство
Не прекъсвай чужд разговор, вежливо и уважително говори, не прекъсвай събеседника – това са отлични умения. Децата ми обожават сериали за супергерои и често обсъждаме, че Човекът-паяк умее не само страхотно да се бие, но и съвсем спокойно да общува с противниците си. Те обикновено псуват и обиждат, но Човекът-паяк спори с тях вежливо и остроумно – това са истински суперсили!
Вежливостта съвсем не означава съгласие: да си несъгласен, да откажеш нещо, може да се направи по твърд и вежлив начин.
5. Моето тяло си е моя работа
Важна тема, пряко произтичаща от умението да казваме „не“. В западните общества децата от най-ранна възраст са учени, че докосването на собственото им тяло става само с тяхното съгласие и имат право на това само родителите и лекарите.
Преди това ми се струваше леко параноично, докато не научих следното: според статистиката, голяма част от сексуалните престъпления по отношение на малолетни и непълнолетни се извършват не от непознати, а от хора от най-близкия кръг на общуване – роднини, приятели на родителите, преподаватели. Освен това голяма част от децата не споделят това на родителите си по различни причини.
Учете детето на уважение към тялото – своето и чуждото. Напомнете, че това правило действа и в обратна посока: не е правилно да прегръщаш някого, дори и да ти е приятел, преди да го попиташ дали може и т.н.
С децата ми се стараем постоянно да намираме потвърждение на тези правила в живота ни. Говорим за това, че възрастта не е единственият и най-важен критерий за уважение; че е важно да се отнасяме към другите така, както искаме да се отнасят и към нас.
Обичаме и да обсъждаме истории на любими приказни герои, които не съвсем слушат възрастните. Пипи Дългото чорапче, Буратино, Дребосъчето, което е приятел на Карлсон – как биха им се получили нещата, ако бяха по-послушни? Опитайте и вие.
Текст: Надежда Фетисова/eva.ru, превод: Надя Горанова
Уравновесените личности прекарват достатъчно време не само със самите себе си, но и със семейството, приятелите или партньора си.
Снимка: Shutterstock
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари